„Новината за новия носител на Нобелова награда по литература бележи тенденция за разделяне на читателите на два лагера“, пише „Ню Йоркър“ по повод най-прочутотo литературно отличие в света. „Една част никога не са чували за съществуването на автора. Има, разбира се, и по-познати имена – като Казуо Ишигуро и Боб Дилън. Но това са изключения. В повечето случаи поглеждаме нагоре, щом настъпи октомври (...) и даваме обет да намерим книга от автора, и да я прочетем.“ 

Опитите на Нобеловия комитет за разчупване на стереотипите невинаги срещат разбиране. Редуването на мъже и жени, континентална и национална принадлежност на лауреатите често се възприема като политически акт, вместо като разширяване на литературния свят на съвременния човек. 

Първата жена, носителка на Нобелова награда за литература – Селма Лагерльоф, печели отличието през 1914 г. Следващата жена – италианката Грация Деледа, ще получи наградата чак през 1926 г. Литературното отличие ще бъде връчено на латиноамериканската поетеса Габриела Мистрал почти двайсет години по-късно, през 1945 г. Доколко познати са тези авторки на съвременния заинтересован читател, който може да си позволи да гласува с „Не“ на въпроса „Чели ли сте нещо от...“ на сайта на Нобеловите награди? 

Мистрал получава наградата девет години преди Хемингуей, чийто прочут роман „За кого бие камбаната“ излиза през 1940 г. Продажбите и известността не гарантират литературен приз. 

Един от най-богатите писатели на своето време, изиграл ключова роля в развитието на американската литература през първата половина на 20-и век – Джек Лондон, не само не стига до престижна награда, а и е обвиняван в плагиатство.  Първият отличен от Нобеловия комитет писател от САЩ става Синклер Луис – през 1930 г. 

Луис обаче не е безспорен избор в собствената си родина. Известен като критик на американския начин на живот и на ценностите на средната класа, той и романът му „Главна улица“ се разминават с престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. Печели я Едит Уортън - авторка, описваща живота на висшето общество през т.нар. Позлатена епоха, за романа си „Невинни години“. „Невинни години“, елегантна история за семейна изневяра през 70-те години на 19-и век, е толкова влиятелно и акламирано четиво на своето време, че води до шумни „номинации“ за Нобелова награда и е екранизиран три пъти (последният път е през 1993 г. с участието на Даниъл Дей Луис, Уинона Райдър и Мишел Пфайфър под режисурата на Мартин Скорсезе). Днес изданията на „Невинни години“ може да бъдат срещнати дори в категорията „Любовни романи“. Друг „роман на нравите", излязъл в същата година като книгите на Луис и Уортън - "Отсам Рая" на Франсис Скот Фицджералд, прави автора си известен за една нощ, но не носи никакво отличие. Няколко години по-късно „Великият Гетсби" дори не успява да се продаде според очакванията.